“Придържайки се към заглавието на романа „Музей на невиността” от Орхан Памук, художникът се потопява в атмосферата на любовта между Кемал Бей и Фюсун. В замисъла си той се импулсира от решението на главния герой да съгради музей на скъпи за любимата му предмети. Художникът изразява светлосенките на този „нежен роман” и за разлика от писателя, според когото думите назовават нещата и се превръщат в символи, търси изображения за нещата, които се превръщат в символи, така че сътворените от него образи да продължат живота на вещите, деликатната игра на притежание и непритежание. Творческият проблем тук се крие в трансформирането на материята и деконструкцията на времето, което се превръща в пространство. По този начин делничната вещ отключва спомени, а с тях и съкровения дух на балканския сетивен опит – култ към естествената простота на изказваното от писателя битие. А защо не и на неизказаното...”
Откриване на изложбата (от ляво на дясно: Йорданка Бибина, Спартак Паскалевски, Калина Пеева)
Картина на художника Спартак Паскалевски, доцент в Шуменския Университет “К. Преславски”
